5 лесни факта за Пекин Описано
5 лесни факта за Пекин Описано
Blog Article
Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но краката ѝ се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.
надявам се да ви хареса и ми кажете какво мислите. обръщаше ме да пиша това.…
- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение.
Речено сторено – но излиза тя и я виждам, една хавлия точно на хубавите цици завързала, долу краката ѝ се виждат до една педя над коленете, абе, много секси – усмихнах се малко, тя пусна една съвсем бегла усмивка и мина покрай мен, аз пак се надървих, но се прикрих.
Гушнах я да легне до мен и пак започнах да я целувам и директно я попитах:
Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:
Ноща тепърва почва, да видим до сутринта какво ще се случва.
В някое райско кътче, има доста такива места. Ще ти подейства отпускащо, сигурен съм, поискай терапията да е на лъжичка, стига с тези ножове. "ЖОКЕЙЧЕТО"
:):)Ще виеш , като кърпатски вълк всичко друго е БЛЯ-БЛЯ. Омокри катеричката и не се вживявай толкова. Ако желаеш може и коремчето да надуеш ,ще те вземем нямааа те оставим Я:):):)
Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.
Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях ??????? да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:
.. Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:
Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:
— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке?